Най-добрият швейцарски шоколад

Фактът, че съм швейцарец, някак си ме прави експерт по въпросите, свързани с шоколада. Приятели, колеги, съседи, на които им предстои пътуване до Швейцария, никога не се решават да отидат там, без да ме попитат кой шоколад трябва да опитат, купят или донесат. Обикновено с удоволствие споделям мнението си, освен в случаите, когато някой белгиец, французин или друг гражданин на страна, която не е склонна към шоколад, се опитва да опорочи швейцарския шоколад. Тогава нямам друг избор, освен да им кажа направо, че нищо друго не достига качеството (чували ли сте някога за белгийско или френско качество?) на швейцарския шоколад. Само между нас и извън обсега на белгийските, френските или дори швейцарските уши, всъщност аз доста харесвам и трите, но тъй като не мога да понасям тенденциозни обвинения, трябва да защитя наследството си Швейцарски шоколад.

И така, какво препоръчвам? На първо място, независимо от това какъв шоколад сте решили да опитате, най-важното е да му отделите вниманието, което заслужава. Което означава, че ако съзнанието ви по какъвто и да е начин е осеяно с осакатяващи вкуса мисли за калории или бикини, дори не опитвайте. Не сте достойни да ядете шоколад. Често ми казват, че хората не могат да повярват, че обичам шоколад, просто защото не го нося около корема си. Веднъж завинаги ще кажа, че не шоколадът ви прави дебели, а вие не можете да балансирате правилно консумацията му. Едно 100-грамово блокче трябва да ви стигне за седмица, а не за един ден! А ако не е така, значи не му отдавате заслуженото уважение.

Which brings me to the next important point: anticipation. Half the joy of eating chocolate is the anticipation. Imagining or remembering what it is going to taste like when it melts in your mouth. I have a chocolate moment every day, not a big one, but a well deserved one. The other great thing about anticipation: it doesn't have any calories either!

Last but not at all least: Quality! Buy the good stuff. No matter wherein North America you live, you can buy chocolate other than the low end Nestle, Hershey or any other of those 'we have to add other stuff because our chocolate is not good enough'-brands. The reason why people tend to eat as many of those evil 'cash registry lane pavers' is because they do not manage to satisfy fully and leave a craving for more.

Повярвайте ми. Ако имате наистина добро парче шоколад и му отделите вниманието, което заслужава, ще бъдете доволни само от едно парче. Случвало ми се е да поглъщам блокчета почти незабелязано, докато чета книги. Това е идеалната рецепта да се чувствате ужасно по-късно, веднага щом затворите книгата с добрата история.

Now, having said all that, which one to go for? Well, like anything else, chocolate tastes vary. More expensive does not always mean better. My sister for example prefers a Swiss grocery giant's own brand to an exclusive chocolatier's recipe. Dark chocolate has more of the good stuff and leaves you feeling satisfied with less. Too much of a cocoa content though can turn it rather bitter, which not everybody enjoys. Personally I do not go higher than 70% cocoa content, and even that usually would have to have something else in it counter balance the bitterness. As far as white chocolate, well, I do not consider it chocolate. Unless it is in some dessert mousse, I do not touch it. Here are my personal favorites:

Овомалтин Шоколад: like the Ovaltine drink powder mixed in with milk chocolate; a pleasurable crunch without being too sweet. I cannot get it in Canada, therefore I guess the anticipation level is so high, it's ranked at first place.

Cailler Cremant Chocolate: my grandmother's favourite as well, dark chocolate, also great for dipping in a cup of warm milk. I am a little upset though that Nestle managed to gobble up Cailler and after my last visit back home, I had a feeling they changed the recipe.

Cailler Chocmel: същата марка, но млечен шоколад с бадемови парченца и мед. Първо шоколадът се разтапя върху езика, а след това има чудесно хрупкаво усещане.

Малък шоколад: probably mostly due to the fond memories of accompanying my Dad every Sunday on his drive to the local kiosk at the train station to pick up his weekend paper. Needless to say a "Minor Stengel" always made it to the cashier as well. As their English website reads: The much sought after Branche is more than a delicious praline stick, it is a bite of delight.